Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Евренозово

Намира се на 64 км югозападно от гр. Бургас и на 34 км от гр. Малко Търново; 300 м.н.в. Селото е разположено в горното течение на р. Младежка, между Босненския и Звездечки ридове.

Името му произлиза от турската дума “еврен” – “змей” и се свързва с големия брой долмени в околността му, наричани от местното население “змеюви къщи”.

Най-ранните сведения за селището са намерени в турските данъчни регистри на Анхиалска кааза от 1676 г., където фигурира под името Евронос. То е влизало в привилегированата област Хасекия.

През последните три века Евренозово много пъти е запустявало и се е възраждало. Днес жителите на селото са потомци на тракийски бежанци от 1913 г.

Живот по тези земи е имало още в античността, ако се съди по откритите мегалитни паметници. Най-ранните археологически находки, проучени на тази територия, са долмените, намиращи се в близост до селото - в м. Райков чукар, на 4км югозападно от него и в м. Лъките.

Разположението на други два долмена отговаря на всички известни правила на долменното строителство, както по местоположение - място с панорамен изглед, така и по ориентация - с вход на юг. Еднокамерния долмен с дромос (коридор) от Х-ІХ в. пр.Хр., висока надгробна могила и сводеста каменна гробница от ІV в. сл.Хр. се намират в м. Бакърен извор край пътя Евренозово - Звездец. Каменната гробница е с полуцилиндричен свод на камерата и представителна фасада. Била измазана с хоросан. Гробници с подобна архитектура са много малко на територията на България.

Откритите в обектите находки показват че населението в този район на Тракия през началото на ранножелязната епоха се е намирало на високо социално и икономическо стъпало. То е търгувало с народите от Мала Азия и островна Гърция, развивало е собствен металодобив и металопроизводство. Това население е изиграло значима роля при формирането по-късно на тракийската държавност.

В същия некропол е проучена и най-голямата могила, известна сред населението с името Тумбата. Тя представлява много интересен култов комплекс, свързан с обредите на смъртта при траките.

Тракийските традиции от І в. пр.Хр., по издигане на надгробни могили на представители на управляващата класа, са запазени и дълго време след установяване на римската власт по тези земи.

Интересни обекти за посещение:

• Долмени в местностите Бакърен извор, Райков чукар и Лъките
• Римска гробница в м.Бакърен извор
• Поречието на р.Велека със стари крайречни гори от елша, ясен и върби

Последна актуализация на 11.09.2015