Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Заберново

Намира се на 4 км южно от шосето Визица – Босна, на 44 км от гр. Малко Търново и 61 км от гр. Бургас; 250 м.н.в. Разположено е в подножието но билото Босна - Уграш, под възвишението Бисама.

Старото име на селището е Заборна и се смята, че то има тракийски езиков корен – “берна” – “пълен, изобилен”. Под това име селото фигурира в данъчния регистър на кааза Анхиало от 1731-32 г.

В околностите на Заберново има множество тракийски и антични паметници – долмени, датирани от Х в. пр.Хр., могилни некрополи и др. Може да се каже, че тук е едно от средоточията на тракийските мегалити. На 4 км югоизточно от Заберново са локализирани останките на тракийска и ранновизантийска крепост. В землището на селото се откриват и следи от стари манастири, за които се предполага, че са остатъци от Парорийския манастирски комплекс на Григорий Синаит.

Някои изследователи търсят край Заберново и средновековния град Угреш. За него се споменава в една преписка в молитвослов от 1600 г. Там се съобщава, че градът бил близо до манастира “Св. Петка” в Загорието. Някои съвпадения са наистина интересни: наличие на манастирче “Св. Петка”, което някога е било голям манастир с множество калугери, значително стопанство, сгради. Близо до него има следи от селище, а освен това и до днес са запазени названията Уграш, Уграшки извор, Уграшки дол, Уграшки гьол. Цялата околност, освен мястото където е било селището, днес е потънала във вековни гори.

Археологическите паметници, открити в селото, се съхраняват в историческите музеи в Бургас и М. Търново. Сред тях са глинени балсамарии, мраморен блок с релефно изображение на “Погребално угощение” и надгробен релеф от римската епоха.

След Одринския мир, сключен на 2.ІХ.1829 г. (Руско-турската война 1828-29 г.), цялото село от 150 къщи се изселва в Южна Русия. Не остава нито едно семейство. Две години след това се завръщат около 10 семейства.

Жителите на Заберново активно участват в национално-освободителните борби от ХІХ и ХХ век.

Тук е родното място на популярния в началото на ХХ век детски писател Дядо Благо (Стоян Русев) и на най-известния странджански краевед и фолклорист Горо Горов.

Празникът на селото се отбелязва в деня на Голяма Богородица (28 август).

В Заберново е запазена стара традиция, която е много характерна и за другите странджански села. Тук всеки род има свой светец, когото тачи. За едни това е Св. Марина, за други Св. Дух, за трети Св. Георги и т.н. Родът се грижи за поддържането на параклиса, в деня на празника се събира на святото място, палят се свещи, колят се животни и се раздава курбан за здраве. Светецът се дарява с дарове, а хората организират общо родово увеселение.

Интересни обекти за посещение:

• Църквата “Св. Лука” - най-старата оцеляла култова сграда във вътрешността на Странджа. Датирана е от ХVІІ век, паметник на културата.
• Параклис “Св. Петка” - разположен е на 5 км югоизточно от селото в м. Балаклия. Построен е през 1869 г. на мястото, където през Средновековието съществувал едноименен манастир.
• Параклис “Св. Георги” - в абсидата е вградена плоча с изображение на тракийския конник.
• Параклис “Св. Дух” – построен непосредствено до долмен
• Защитена местност Парория – забележителна с вековната си гора и руините от средновековни манастири
• Вековни дървета –  сред тях най-масивното дърво в Природен парк “Странджа” – 1000-годишен дъб благун в м. Тумбата; вековен източен бук в м. Разклона, съхранил на кората си хайдушки надпис от края на ХІХ век.
• Място за отдих в м. Германиково
• Място за отдих в м. Дели Георги

Последна актуализация на 11.09.2015