Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Град в сърцето на Странджа
Изглед към града
Изглед към града

Малко Търново се намира на на 76 км южно от гр.Бургас, на 58 км югозападно от гр. Царево, на 470 км югоизточно от София и на 5 км от границата с Република Турция; 340 м.н.в. Населението му наброява 3 527 жители.

Разположен в карстова котловина, обградена от високи гористи възвишения, градът е единственият на територията на централна българска Странджа. На запад от М. Търново се издига най-високият връх на българска Странджа – Голямо Градище (709 м.н.в.).

По-старо име не е запазено, въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в.пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн.грВизе в РТурция), последната столица на тракийските царе.

Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.

В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В открит в м.Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник се говори за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.

В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века  силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.

Жителите на Малко Търново преживяват две големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания. От това време е образуваното от малкотърновски бежанци  украинско село Терновка, днес квартал на гр. Николаев.

Второто преселение е след Руско-Турската война през 1829г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900г., т.е. двадесет и две години след войната, българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната.

Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Град М.Търново е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.

Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.

В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора.

Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служил за аязмо. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място.

Интересни обекти за посещение:

• Исторически музей с природна сбирка
• Православна църква “Успение Богородично”
• Източнокатолическа църква “Св. Троица”
• Тракийски гробници и могилен некропол в м. Пропада
• Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива
• Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина
• Параклис “Света Троица” – намира се в м. Пряслопът, на около 2 км западно от града
• Параклис “Света Богородица” - параклис и лековит извор на 8 км северозападно от града, в м. Пейково
• Параклис “Света  Богородица” - на около 4 км югоизточно от града в местността Черногорово - една от най-красивите в района на Малко Търново. От 1914 г. тук се провежда традиционен Черногоровски панаир в деня на Голяма Богородица (28.08).

Последна актуализация на 11.09.2015