Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Самобитен български дух


Песенното богатство на Странджа е самобитно, изпълнено с много красота и мъдрост. Тук се пеят прекрасни, звучни народни песни, играят се ритмични хора и което е особено важно, тук народните песни и игри са още жива практика и част от живота. И до днес са запазени и се изпълняват ценни образци на хороводни и обичайни, жътварски и седенкарски песни. Богати и разнообразни са песните на трапеза или “на собакь”, както ги нарича местното население. Тези песни са широко разпевни и орнаментирани, изпълнението им изисква висока вокална техника и певчески умения.

Едни от най-хубавите в Странджа са песните на филек (пролетна младежка игра), които заместват хорото по време на 40-те дни, предшестващи християнския Великден, защото по това време хорото е забранено. Игрите във филека са няколко: “Мост”, “Провиранье”, “Калоян”, “Синджир бяла Радо”, “Пръстен” и др.

Мелодичният строеж на странджанските песни носи старинност и оригиналност. Голяма част от тях имат фригийска ладова основа, срещат се и песни, сложени върху еолийски и дорийски ладове. Може да се каже, че фригийският лад се среща най-много в Странджанския край, в сравнение с други фолклорни области в България и то в сватбените, жътварските, коледарските и някои хороводни.

Характерни народни инструменти в Странджа са гайдата и кавалът, съпровождани от тъпан. Много характерен е съпроводът на нестинарските игри от гайда и тъпан, които изпълняват строго определени мелодии (хора).

Сред големите имена в българския фолклор са Урга Пешева от Малко Търново – най-старата певица на странджански народни песни. Доживяла до 90 години, самороден талант, тя е знаела над 1000 песни, голяма част от които са поместени и нотирани в Сборник за народни песни на фолклориста Васил Стоин. Една от учителките на Магда Пушкарова – народна певица, с която се гордеят малкотърновци – наричана с любов от тях “чародейката” и “царицата на странджанската народна песен”. Сава Попсавов е изпълнителят, който прослави Странджа с песента “Ясен месец веч изгрява” – бунтовният марш на Преображенското въстание. Изключително популярен и обичан е Манол Михайлов, родом от с. Граматиково. Записал е над 200 странджански народни песни в Националното радио и многобройни филми, водещ е на авторското фолклорно предаване “От българско, по-българско”. Проучва в детайли словесния фолклор на Странджа и вече издава свои научни монографии за странджанския фолклор.
 
Към читалището в Малко Търново работят:

  • Състав за изворен фолклор
  • Детски състав за народни песни
  • Състав за стари градски песни
  • Школа по изобразително изкуство

 

 

Последна актуализация на 11.09.2015