Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Нестинарство






Нестинарството е неповторимо явление в българската обредност, което и до днес не е разкрило докрай своето тайнство. То е система от вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирания тиас (братство) и от общуващите в различна степен с него вярващи. В тази обредност полът няма значение – в огъня танцуват тези, които са “прихванати”, на които им е “отворен” пътят от Св. Константин, върховен бог на нестинарите. За тях играта в жаравата е освобождаване от бога. Те играят, докато не дойде освобождението от него.

Върховият момент, в нестинарската обредност, е в двата дни – 3 и 4 юни, когато в Странджа честват патронните празници на Св. Св. Константин и Елена (по стар стил). Честването на двамата светии започва още в неделята преди празника им. Жителите от селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости и Кондолово тръгвали на нестинарско шествие към Голямата аязма - най-старото и тачено аязмо на Св. Св. Константин и Елена. Това най-свято за нестинарите място наричат още Родината, заради вярата, че точно оттук се разселват нестинарите. Намира се на около 6-7 км над р. Велека, в м. Влахов дол. Преди десетилетия тук е имало пет одърчета – по едно за всяко село, както и пет аязми.

Изключително важен момент в нестинарската обредна система са нестирнарската свирня и нестинарската игра. Музикалните инструменти, звучащи в панагира на Св. Св. Константин и Елена, са гайда и тъпан. Мелодиите, които съпровождат нестинарския ритуал са четири: първите три са наречени “нестинарски”, а целият цикъл е “панагирски”. Първата е най-звучащата и многократно повтаряна мелодия – “Скопосът”, или още наричана “На тръгване”. Втората мелодия се свири, докато трае играта в жаравата и затова се нарича “В огъня”. Третата носи името “Около огъня” – това е “Хоро начело с питропа”, широко известно като Костадинската, или още Костадинско хоро – едно от малкото български хора, при които стъпката започва с ляв, а не с десен крак. Последната мелодия е “На борба”, изпълнявана още при жертвопринасяне. В съвременните възпроизвеждания на нестинарския ритуал мелодията звучи докато се принася курбан в двора на конака и при борбата на другия ден – Св. Елена.

Последна актуализация на 11.09.2015