Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Даровете на природата
Странджанската зеленика
Странджанската зеленика

Живеем в трудно време, подложени на непрекъснат стрес. Безспорен факт е истинското "възраждане" в целия свят и у нас на практиката да се употребяват лечебни растения в естествен вид (самостоятелно) или като лекарствени чайове. Благодарение на съдържащите се в лечебните билки биологично активни химически съединения, от тях се приготвят и високоефективни лекарствени средства. Особено полезна е употребата им при хронични заболявания - изисква се прилагане в продължитилен период. Някои растения освен като лечебни средства могат с успех да се прилагат и при козметични процедури.

Местното население традиционно се занимава с билкосъбиране за нуждите на личното домакинство. Сред предпочитаните билки и диворастящи плодове са жълт кантарион, червен кантарион, мента, лайка, липа, мащерка, равнец, шипка, глог, коприва, киселица, трънка, дрян, мушмула. От тях се приготвя чудесен, ароматен чай за тонизиране и лечение. Тези растения са се използвали и в народната медицина, която в Странджа почти до средата на века съществува в своя чист вид. Калените в труд и суров живот хора рядко боледували, но и да се разболеели, разчитали в лечението само на това, което им  дава природата, и на примитивните познания, научени от баби и дядовци. Най-често били използвани за зарастване на рани, като правели промивки, бани или налагания с билки.

Съществува поверие, че билките, които се събират рано сутринта на Яньовден, имат най-голяма лечебна сила. Вярвало се, че търкалянето по сутрешната роса в този ден носи здраве, а окичването на жените с “пояс” - венец от желовника (цикория), ги пази от женски болести.

Топлият и влажен климат в района благоприятства растежа на различни видове гъби в горите, храсталаците, ливадите и пасищата. Като растителна суровина гъбите са традиционна част от кулинарния бит на населението в този край. В Странджа ценните ядливи гъби са 20 вида, от тях широко разпространени са 14. Сред най-често събираните и използвани видове са:

Булка гъба (ченушка) - традиционен символ за “хубава” гъба в Странджа. Избуява предимно в припечни дъбови гори от юни до октомври, но най-често през август-септември. Масовото й появяване зависи изключително от обилни валежи при средновисока температура, при която почвената лятна влага се запазва по-продължително.
Сходен отровен вид: червена мухоморка. Отличава се от булката по белите пластинки, месо и пънче, както и по концентрично разположените бели брадавичести остатъци от общото покривало, в долната задебелена част на пънчето.

Полска печурка (полянска гъба) - расте по ливадите и пасбищата, по торищата и покрай пътища поединично или на групи. Употребява се за всички видове ястия и за стерилизиране.
Отровни двойници: зелена мухоморка и бяла мухоморка. За разлика от полската печурка имат бели, непроменящи цвета си пластинки и общо покривало, чиито остатъци образуват калъфче в основата на пънчето.

Манатарка – среща се в цяла Странджа, в разредените дъбови гори и по поляните. Има екземпляри с жълти и бели тръбички. Тя е много вкусна и търсена гъба за вътрешния и външния пазар. При влажни и топли години се явява масово. Добре се маринова и суши.

Сърнела (кокомар) - избуява масово в цяла Странджа и се познава лесно по чадърестата форма. Трябва да се консумират само млади гъби, защото при увяхване стават жилави.

Пачи крак – има фуниеобразна форма с жълт или жълто-оранжев цвят. Среща се предимно в разредени букови гори, но във влажни години и в дъбовите гори, на просветлени и покрити с мъх места. Подходяща за готвене и за салати. Трябва да се консумира млада, защото е трудносмилаема.
Отровен двойник: горчива миризливка. Различава се от пачия крак по наличието на пластинки (вместо жилки), оранжево-червената шапка и пънче, и се развива на мъртва широколистна дървесина, а не на почва.

Майска гъба (челъдница) – среща се рядко в карстовия район от с. Близнак до гр. Малко Търново, където е позната и се търси. Расте на постоянни находища в самодивски кръгове през април-май в разредени храсталаци и поляни. От едно находище могат няколко пъти да се наберат гъби. Имат специфична приятна миризма.

Бяла лютива млечница (парливка) – расте масово предимно в буковите гори, но се среща и в дъбовите. Отделя бял лепкав сок, който е лютив. Преди консумация се вари 10 – 15 минути, след което се яде на салата или се готви.

Масловка (боровка) - със създаването на иглолистните гори в Странджа тази гъба се среща масово в боровите гори. Тъй като е много нетрайна, трябва да се консумира бързо. При приготвяне на ястия кожицата на шапката се обелва, защото горчи.

Последна актуализация на 11.09.2015