Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Чиста и девствена природа

Природата е най-голямото богатство на Малко Търново. Общината изцяло попада на територията на Природен парк “Странджа”. Създаден е през 1995 г., за да бъдат съхранени природните и културни дадености на планината и свързаните с тях традиции и поминък. Тази най-голяма защитена територия в България е и една от най-ценните европейски защитени териритории. Разположена е на площ от 1 161 км², като обхваща Централна българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие (между гр. Царево и с. Резово). Пет резервата заемат 1/20-та част от площта й: най-старият български резерват “Силкосия” (1933 г.), “Витаново”, “Тисовица”, “Средока” и “Лопушна”, който е част от световната мрежа биосферни резервати “Човек и биосфера” на UNESCO. В зоната на резерватите се забраняват всякакви дейности, ето защо любопитните туристи могат да посетят обособените 11 защитени местности и 17 природни забележителности, където безпрепятствено да надникнат в дивото богатство на планината.

Природата е ваяла с векове релефа на Странджа. Въпреки малката надморска височина, той е силно разчленен и атрактивен. Характерни за него са заоблените била, стръмните и врязани, на места ждрелоподобни речни долини. Процесите, довели до сегашния им вид, се коренят в периода на последните заледявания, когато нивото на световния океан спада с няколко десетки метра, а после се възстановява. За това свидетелстват удавените долини (естуари) на всички пряко вливащи се в Черно море реки.

Погледната от птичи поглед, Странджа прилича на развълнувано зелено море, без настръхнали скалисти чукари и зъбери, характерни за нашите високи планини. Най-високият й връх - Махиада (1031 м. н.в.) попада в турската част на планината. В българската й част ясно се открояват двете планински била – Резовското, което навлиза от Турция и най-високата му точка е връх Голямо Градище (709 м н.в.), и Босненското, което тръгва от граничния връх Кервансарай и завършва на юг от гр. Царево с доминиращ масив Голямата Папия (501 м н.в.).

В западната част на Парка цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания и скалисти проломи. Многобройните пещери със своите разклонени галерии подобно на приказен лабиринт оформят един непознат и причудлив подземен свят. Изненади очакват посетителите на карста, особено по северните склонове, където скалите са покрити с пищна растителност от бръшлян, папрати, храсти и малки дървета и закриват потайните цепнатини, неоткрити ниши и дупки, и са често опасни за неподготвените.

Основни речни артерии в Парка са Велека и Резовска. Извират от турската част на Странджа и навлизат в България с красиви скалисти проломи и брегове. Дължината на река Велека е 147 км, като по-важни нейни притоци са Младежка, Мечи дол, Дяволски дол и Еленица. Горите при устието й често биват заливани от пролетните води. Така се образува влажна зона с лонгозен характер, която е ценен дом за много растителни и животински видове. Дължината на Резовска е 112 км, а по-важните й притоци в българска територия са реките Делийска и Дълбокия дол.

В горните си течения двете реки имат типичен планински облик - силно зашумени, със скалисто дъно и много бързеи и прагове. Характерни и за двете реки в средното им течение са множеството живописни меандри с почти отвесни скалисти брегове. В долните течения долините им се разширяват, дълбочината нараства, а гъстите млечнобели  сутрешни мъгли са често срещано явление през лятото. Погледнати от планинските била, те създават илюзията, че морето е навлязло навътре в планината чрез множество заливи и фиорди. Но ако Велека е добре проучена, Резовска е по-малко позната, тъй като е гранична река. Достъпът до нея е ограничен, затова и до днес остава обвита в тайнственост.

Своеобразното географско разположение на Странджа и близостта на трите морета -  Черно, Мраморно и Егейско, формират климата й като по-топъл и мек в сравнение с другите наши планини и с висока въздушна влажност, особено по долините на реките. Зимата тук е къса и топла, а есенно-зимните валежи изобилни.

Крайбрежните части на парка в района на Ахтопол-Резово са от местата с най-много слънчеви дни в годината за страната.

Поради откритостта на планината към север и североизток, чести явления са студените нахлувания от север и северозапад, които създават условия за резки застудявания.

В биоклиматично отношение планината разполага със значителни ресурси за развитие на климатолечението. Лечебните качества на климата в крайбрежния район, в съчетание с плажовете и морето, са причина за обявяването на Ахтопол за  морски курорт от национално значение, а Синеморец – от местно значение. Според направените пълни изследвания, климатът в района на Малко Търново е подходящ за лечение на алергии и неспецифични белодробни заболявания и не отстъпва  в това отношение на климата в Сандански.

От ранна пролет до късна есен странджанските гори и поляни щедро предлагат даровете на природата, ароматни диви плодове, гъби и лековити билки.

Пролетта е райско време за цъфтеж и размножаване. В гората се открояват свежо зелените листа на източният бук, останал по тези земи още от терциерно време. Заедно с понтийското бясно дърво, колхидския джел, зелениката и много други видове, образуват гори от колхидски тип. Такива, каквито се срещат по черноморското крайбрежие на Грузия, в подножието на Кавказките планини. Ако в края на май попаднете в горите от източен бук, ще останете удивени. В сянката на буковите дървета се виждат виолетовите цветове на вечнозелената странджанска зеленика - един от двата рододендрона, които се срещат в българската природа. Само в Странджа и Кавказ можете да видите този вид. Тя е красива, но и опасна – медът, събран от цветовете й, съдържа веществото андромедотоксин, което в по-големи количества може да бъде отровно. В планината се намират единствените на територията на Европа находища на кавказката боровинка. В родината си, Кавказ, тя достига размерите на малко дърво, но в Странджа, в края на своя ареал, е храстовидна.

Лятото в Странджа е дълго и благодатно. Тогава живителната влага струи от хладните и влажни странджански долове. Картината напълно отговаря на представата ни за древна Колхида.

Когато в ранна есен преминавате през приказните странджански гори и чуете страховит рев, не се плашете – благородните елени надават своя брачен зов. Вековните странджански гори от дъб, бук и цер са убежище на лисици, чакали, диви котки, язовци, сърни и диви прасета. Планината е останала едно от последните убежища на малкия креслив орел и египетския лешояд, а скалните орли тук гнездят само на дървета. Над пропастите се вият също ястреби и соколи, а нощем тишината се оглася от зова на бухали и сови. На лунна светлина, ако сте достатъчно търпеливи, можете да наблюдавате безшумната игра на видрите в дълбоките вирове на Велека и Резовска .

В Червената книга на България са включени вълка, пъстрия пор, златката, видрата, мишевидният сънливец и два вида прилепи.

Над Странджа преминава големият прелетен път на птиците, известен от античността като Via Ponticа.  По него всяка есен и пролет милиони птици от много видове изминават дългия път от родните си места в Северна и Централна Европа към топлите страни на юг и обратно.

Мечките са изчезнали от Странджа преди 300 години, а рисовете в началото на ХХ век.

В природен парк “Странджа”, тази естествена крепост на биоразнообразието, човек трябва да се разхожда внимателно, да не руши дивия свят наоколо и да бъде предпазлив, защото често примамливите хралупи на дърветата са жилища на необичащи натрапници горски обитатели.

Посещението в Странджа не е само природна авантюра, то гарантира възстановяване, духовно обогатяване и наслада от съприкосновението с дивата природа.

Последна актуализация на 11.09.2015