Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Църква Свети Димитър
Църковната камбана
Църковната камбана

Църквата “Св. Димитър” в село Бръшлян е типичен представител на местната предвъзрожденска култова архитектура. Предполага се, че е строена през ХVІІ в. През 1975 г. е обявена за художествен паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение. Има уникална камбана от първата половина на ХІХ в.

Светият храм на бръшлянци е вкопан в земята и е бил ограден със зид, дебел 2.70 м. Преданието разказва, че когато се строяла църквата, минал турският кадия и наредил: “Като минавам на кон, църквата да не се вижда!”. И тогава я построили такава - вкопана в земята и оградена с двуметрово кале, да не дразни турското око. Централното вътрешно пространство е разширено и вкопано, за да се получи вътрешен простор и извисяване. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Те изцяло изграждат многоъгълната апсида и подчертават западните ъгли на църковния корпус. Откритото предверие (нартика) с помещението за училище са пристроени около 1870 г.

В амвона на църквата е вграден жертвеник, посветен на Зевс-Дионис - мраморен блок с височина 70 см, широчина 68 см и дебелина 64 см. В горната и долната част жертвеникът е профилиран. Върху него е изписан десетредов надпис, който се свежда до четири стиха в хекзаметър:

На Зевс-Дионис жертвеник тука направих,
Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх;
Зарад високата чест, по жребий получена и за децата ми,
И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!

Надписът е на старогръцки език и принадлежи към категорията на посветителните надписи. В случая “Бакх” е едно от имената на Дионис. При пролетните Дионисови празници древните уреждали “вакхически” шествия, които се считат за далечни предшественици на кукерскити игри, достигнали до нас.

Последна актуализация на 11.09.2015