Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Местност Петрова нива


Историческа местност Петрова нива е обект от национално значение. Намира се в близост до с. Стоилово и на 20 км от гр. Малко Търново. Издигнатият в местността паметник на Преображенци е възхвала на смелостта, себеотрицанието и върховните усилия на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и на стремежа им за свобода. Уредена е също музейна експозиция, а в чест на 100-годишнината от въстанието е построен и осветен храм – костница “Св. Петка”.

Странджа посреща така жадуваната свобода 35 години след паметната 1878 година. Съгласно Берлинския договор почти цялото странджанско население остава в пределите на османската империя. Странджа и Източна Тракия са принудени да продължат борбата за национална свобода. Под ръководството на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация започват да се създават революционни комитети, смъртни дружини, доставя се оръжие, навлизат чети, избухват сражения. В м. Петрова нива през 1903 г. ВМОРО взема решение за обявяване на Преображенското въстание. Конгресът, състоял се в местността, избира главно ръководно боево тяло на въстанието в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и кап. Стамат Икономов, с началник на всички въоръжени сили Георги Кондолов. Странджа е разделена на 12 бойни участъка.

Въстанието избухва на 18 срещу 19 август в подкрепа на избухналото две седмици по-рано в Македония Илинденско въстание. Без никакъв шанс за успех срещу смазващото превъзходство на противника и в непосредствена близост до столицата на османската империя, странджанци се жертват, за да подпомогнат въстаналите в Македония събратя и покажат на света непримиримостта си към робството.

За няколко дни Странджа е освободена. Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени. Три четвърти от населението напуска родния край и намира спасение в свободната българска земя.

На 5 септември 1925 г. няколко приятели и бойни другари на  Георги Кондолов - Лефтер Мечев, Георги Чепов, Тодор Петков и Димитър Арнаудов, пренасят тленните останки на войводата от Турция в гр. Малко Търново. Съхраняват ги като светиня в едно сандъче, на чиято предна страна са написани името, датата, месторождението на войводата и кога е убит. На задната страна са написани последните му думи: ”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”.

Инициаторите за пренасяне на костите на революционера образуват временен комитет за събиране костите на борци, загинали за свободата на българите от Тракия и издигане на паметник в тяхна чест. Идеята получава активна подкрепа както от местното население в Странджа, така и от тракийските бежанци и народа от вътрешността на страната. На много места биват изградени комитети за набиране на средства за паметника.

По инициатива на Централното раководство на Съюза на тракийските културно-просветни дружества, през 1953 г. на Пéтрова нива е поставена мраморна плоча в чест на 50-годишнината от въстанието с надпис, че тук ще бъде построен паметник.

Проектът е изработен от архитектите Михаил Соколовски и Евгений Зидаров. Паметникът е построен от местен камък, изваден от самата местност.

Тържественото откриване на мемориала става на 16 август1958 г. и на него присъстват живи Преображенци от Малко Търново.

Всяка година в местността се провежда Национален възпоменателен събор, организиран от община Малко Търново и Съюза на Тракийските дружества в България.

Мемориалният комплекс в м. Пéтрова нива е включен в движението “Стоте национални туристически обекта”.

Последна актуализация на 11.09.2015