Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Църква Успение Богородично

Православният храм "Успение Богородично" в гр. Малко Търново е построен през 1830 г. На южната външна стена на храма е вградена мраморна плоча с текст, който потвърждава годината на изграждането, а също, че това е “българска православна църква”, възстановена за трети път и осветена на 9 май 1899 год. Построена е на мястото на стара църква, която датира от 1754 г. За това свидетелства запазено мраморно коритце с похлупак за света вода, съхранено под светия престол, с гравиран гръцки надпис.

При строителството на “Успение Богородично” в 1830 г. взимат участие и русите на генерал Дибич Забалкански. Пребиваването на руските войски за цели осем месеца в Малко Търново и настаняването им в български квартири през зимния сезон се отразило благоприятно на обществения живот и църковното дело в града: изградена била новата църква, доставени били руски икони и богослужебни книги, из града се чувала славянска реч. Новопостроената църква е дълга 30 м, широка 15 м и висока 9 м. Вкопана е с три стъпала в земята (45 см). Подът е покрит в средата с каменни плочи, а от двете страни и в притвора - с дъски. Таванът е дървен, сводест. Женското отделение и мястото за църковния хор са в западния край на храма.

В църквата сега се съхраняват повече от 150 икони, сред които има прекрасни образци на странджанската възрожденска школа. Една част от иконите датират от началото на ХIX в.  - “Света Троица”, “Свети Йоан Кръстител”, “Свети Никола” и др.

След трите сериозни ремонта в 1878, 1899 и 1932 г., църквата се оформя в съвременно архитектурно, иконографско и художествено отношение. От всички компоненти на храма най-впечатляващ е иконостасът на светия олтар. Художествената му изработка с трите реда икони привличат погледите на посетителите.

Началото на църковна дейност - първите свещеници и първата църковна община в Малко Търново не са документирани. Предполага се, че те възникват успоредно със заселването на селището, около 1628 година, в началото на XVII век. Основание за това ни дава фактът, че една голяма група от заселниците била предвождана от поп Никола, който поставил началото на Поп Николовата махала в Малко Търново. Той вероятно е станал и първият свещеник в Малко Търново. Сред първите свещеници били и тези от потомствената попова фамилия, преселена в махала Кукузела на Малко Търново, от колибарското поселение Поповата кория, на шест километра северозападно от Малко Търново. От нея произхождали поп Яни, поп Стамо и др. В началото нуждаещите се събирали на молитва по домовете.

Първите свещеници и старата църква от 1754 година били предпоставка за уреждане на църковна енория с църковно настоятелство, развита по-късно в авторитетно църковно-общинско самоуправление, в църковна община на Малко Търново. До учредяването на Екзархията в 1870 г., тези институции не били признати официално от турската власт. Въпреки това, наред със старейшинския и чорбаджийския съвети, те били търсени от турските управници заради влиянието и обществената роля, която играели сред българското население.

През дълголетната си история църквата се бори за опазване и утвърждаване на българската народност, на българските нрави, обичаи, традиции, за въвеждане на славянското богослужение, за популяризиране на славянската писменост и култура, на българската духовност.

Последна актуализация на 11.09.2015