Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.

Римски пътища, крепости и рудници

Животът в планината не може да бъде осмислен без връзка с водата и морето. В основата на стопанството и икономиката на Странджанския регион от най-древни времена са неизчерпаемите  богатства на земните недра – медните и железни руди и мраморите. Добиваният метал и гъстите гори с изобилен дървен материал за строеж на кораби създават среда за  търговия и културен обмен със съседните народи.

В продължение на около две хилядолетия Странджа е доставчик на метал, кожи, месо, месни и млечни продукти на Източно-Римската, Византийската и Османската империи. Столиците на последните две са главен консуматор на тези суровини и продукти.

През периода на най-големия разцвет на тракийските земи, V-ІІІ в. пр.Хр., Странджанският район попада в централната територия на Одриската държава. Около ІVв.пр.Хр. в южните му райони възниква тракийският град Бизия (дн. Визе в Турция), който се развива като най-значителен военнополитически център в Югоизточна Тракия и е последна столица на Тракийските царе. Името на престолния град насочва към най-ранната тракийска древност. В Странджа името е запазено до днес в няколко селищни и местни названия: “Урдовиза” – залив при с.Китен, Визица село в Малкотърновска община, местност Стара Визица в землището на същото село и Визе – град в Турция. Удобни пътища свързват Бизия с главните центрове на Тракия, с двете морета и с Мала Азия: от Бизия през Малко Търново за Аполония, Бизия – Салмидесос – Инеада, Бизия – през района на Лозенград – Одрин, Бизия – Бизатион с разклонение към Перинт.

Главен град на стратегия Астике, Бизия остава и през римската епоха политически, културен и административен център на Странджа.

Успоредно с Бизия в централния масив на Астейската планина (Странджа) се очертават още два култови и производствени центъра при Малко Търново и Малък Самоков, и един трети – в югозападните й окрайнини при Лозенград. Те определят в голяма степен стопанския и духовния живот на областта и през римската епоха.

Повече от 60 са тракийските крепости на територията на Странджа, свидетелстващи както за силния икономически растеж на местното население в началото на І-то хилядолетие пр. Хр., така и за нестихващите междуплеменни вражди, сблъсъци и чужди нашествия. Крепостите са с масивни стени, изградени от едри ломени камъни без спойка. Такива са “Голямото кале” край с. Младежко, “Градището” до с. Българи, три крепости около с. Бродилово, “Голямото градище” югозападно от М. Търново и др. Използвани са често и през Средновековието. Тогава във вътрешността им са изграждани и църкви. Руини от такава крепост, с основи на църква в нея, се намират на около 8 км югоизточно от с. Звездец.

По скалистите брегове на реките Велека и Резовска се намират и руините на редица малки ранновизантийски крепости. Те са част от мащабната отбранителна система от укрепления на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г. сл. Хр.), изградена срещу аварските и славянските нашествия.

Въз основа на археологическите изследвания от последните 50 години на територията на България и благодарение на многогодишните изследвания на геолози, металурзи и археолози, за каменно-медната епоха са установени  три основни рудодобивни находища – при Айбунар до Стара Загора, Рудна глава до Ниш и Странджанско-Сакарския район, преди всичко Странджа – от Малко Търново до Бургас. В последния регион находищата са много богати и почти допреди 30 – 40 години голяма част от тях са все още експлоатирани.

В района около Малко Търново са запазени древни рудни разработки от римско време, в които дори подпорите на галериите са запазени и на място са открити оръдията на древните рудари. За съжаление пионерите–откриватели на тези рудни находища (траките) са експлоатирали само най-горните части и най-чистите рудни жили и всички следи от древните металурзи са заличени.

Районът на Малко Търново прадставлява изключително явление. В продължение на две хилядолетия древните геолози са успели да открият на практика всички рудоносни находища в Странджа. Добивът е извършван от всички рентабилни местонамирания в района. Тук се откриват стотици разработки с най-разнообразни форми – вертикални и наклонени шахти, рупи, шурфове, открити кариери, кладенци. Даже при най-скромна оценка, в рудниците на Странджа през Античността и Средновековието са били добити милиони тонове медна руда. Това са изчисления само за северната част на района (българска Странджа), докато за южните части, които сега се намират на територията на Турция, няма данни.

Наред с рудодобива в Странджа е процъфтявала и металургията на медта. Шлаковите отвали (купища), открити в близост до рудниците, документират това производство. Обработеният метал се транспортира до съответните производствени центрове и ателиета, където се произвеждат оръжия, оръдия, накити и др. Имайки предвид от една страна огромните площи и местонамирания на рудите, а от друга извършването на тази първична металургична дейност с едни сравнително примитивни оръдия за производство, можем да си представим какво количество работници е било необходимо да се докара, за да се осъществи тази дейност. Още повече, че металургията и рудодобивът имат сезонен характер – от пролетта до края на есента. Хилядите мъже, доведени от близо половината територия на съвременна България, са разделени на някакви групи, като всяка една от тях върши определен вид дейност. На върха на пирамидата са рударите, които разчистват и сочат кои са най-добрите жили, след тях са металурзите, които дават инструкции как да бъда раздробена тази руда и преработена, хората, които извършват изкопаването на рудата, което става с опалването на огромни клади дърва, за да се нагорещи скалата. След това тя се залива с вода, за да се напука и лесно да бъде разкъртена. Става ясно колко дървосекачи са били нужни, колко хора да носят водата, и разбира се, персонал, който да изработва оръдията на труда. Цялата тази организация очевидно не може да бъде извършена в едно примитивно общество, без централизирана йерархия с цар на върха на пирамидата, който да контролира разпределението на придобитото.

Цялата тази стопанска дейност е обвързана и с една вяра. Предците ни смятат, че нарушават, нараняват недрата на майката Земя, която е родила за тях тези метали. След изчерпване на рудата, залежите, възприемани като рани, предизвикани от прокопаването на шахтите, са били заривани с пръст и камъни, с надеждата майката отново да роди.

Последна актуализация на 11.09.2015