Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Бяла вода

Селото се намира на 45 км от гр. Бургас и на 43 км от гр. Малко Търново, на 300 м н.в. Разположено е в подножието на вр. Босна, над един от притоците на р. Младежка.

За първи път е отбелязано в данъчните регистри на кааза Анхиало от втората половина на ХVІІ век. Старото име на селото е Конак. Следи от стар път, намерени на юг и север, в посока към Малко Търново, обясняват и произхода на името – пътна станция – конак. Името Бяла вода селото получава през 1951 г.

Живописните околности са привлекли древните обитатели на тези земи, в резултат на което в м. Градището се намират останките на антично селище, на юг – тракийски могилен некропол, а на югоизток, в м. Кунгьов гроб, върху висок рид на левия бряг на р. Младежка – тракийска и късноантична крепост. Откритите в района на селото надписи сочат, че тук е имало светилища на Зевс и Хера и на Херакъл.

В по-късен етап (преди 400-500 год.), хората се заселват в м. Сарджово, на около 4км източно от сегашното селище. Тъй като населението често боледувало, а и черкезите извършвали набези, решават да се преместят. Една част от тях основават с. Калово, а друга - с. Конак. При изселването си развалили църквата и със същия материал изграждат църква на новото място.

През 1878 г. населението на Бяла вода оказва съпротива на безчинстващите черкези и турци, отстъпващи пред руските войски.

След Освобождението селото остава в Турция и много от жителите му се заселват в свободна България, но една част от тях се завръща.

По време на Преображенското въстание в района на Бяла вода се води сражение.

Интересни обекти за посещение:

• Църквата “Св. Пророк Илия” от ХVІІІ в. В бургаския археологически музей се съхранява оброчен надпис на Херакъл, който в миналото е бил вграден в църквата. Древният герой е бил едно от любимите божества на римските войници от тракийски произход. В църквата, вместо олтарна маса, е поставен четиристранен жертвеник без следи от надпис. Подът е застлан с антични тухли (плоски с квадратна форма). Подобни тухли и керамични фрагменти са открити при оран в м. Марино селище.
• Параклис “Св. Петка” - на 1 км южно от селото в м. Ряката
• Параклис “Св. Иван Рилски” - на 2 км северно от селото в м. Марино селище. За деня на Св. Иван Рилски - 19 октомври, параклисът събира многобройни богомолци. Идват и хора от по-далечни места, както и болни, надяващи се да се излекуват.

Според пророчицата Ванга, в района на селото (м. Марино селище) били избити 66 хиляди богомили. Между тях имало седем водачи от по-вътрешния кръг на просветените. Седемте били смятани за посредници между земята и небето.  Тя предсказала, че на това място  ще бликне извор, чиято вода ще бъде целебна. Там сега е изграден параклисът “Иван Рилски”. Дърветата пред параклиса не са отсечени – те символизират водачите от вътрешния кръг на посветените.

Празникът на селото се отбелязва в деня на Св. Илия – 20 юли.

Последна актуализация на 11.09.2015