Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Визица

Намира се на 61 км от Бургас и 35 км от Малко Търново, на 300 м. н.в. Селото е разположено върху едно от най-слънчевите странджански била, известно под името Визичко бърдо.

Първата съставка на името – “виз-“ има тракийски произход. Съдържа се в името на столицата на тракийските царе Бизия, в топонима Урдовиза и в други думи от езика на древните траки. Смята се, че първите жители са били преселници от средновековната черноморска крепост Урдовиза (дн. Китен). Под името Визичет селото се среща в данъчния регистър на кааза Анхиало от 1731-32 г.

През последните три века, във връзка с чумни епидемии и кърджалийски набези, на няколко пъти е сменяло местоположението си, както повечето странджански села.

Следи от антично и средновековно присъствие се намират в околностите – некрополи, крепости, останки от сгради, следи от металургична дейност. На изток от селото се намират няколко от най-големите тракийски надгробни могили в Странджа.

Населението на Визица дейно участва в национално-освободителните борби през ХІХ и ХХ век. След Освободителната война 1878, жителите изцяло се преселват в свободна България (1886), тъй като по силата на Берлинския договор селото остава в Турция.
Днес е заселено с потомци на бежанци от Източна Тракия. Голяма част от къщите са строени по типа от бежанския заем – “шаронски къщи”.

Църквата “Св.Троица” е построена в началото на ХІХ век и е най-старата постройка в селото.

Запазените предания за Стара Визица разказват и за страшна епидемия, която косяла старо и младо. Болестта се появила след един доста любопитен случай.

В мрачна нощ вълци подгонили голям и красив елен, който, за да се спаси, влязъл в селото и спрял насред една кошара. На сутринта някой от селяните предложил да заколят изплашеното животно, както и станало. Еленът бил изяден, но с това започнал и страшният мор. За да избягат от болестта, визичани натоварили на колите оскъдната си покъщина и поели към най-високото място, едно от най-слънчевите странджански била.

През ХІХ век патронният празник на селото е бил в деня на Света Троица, но през ХХ в. визичани правят селския си панаир на Илинден. До параклиса “Свети Илия” се ходело с каруците, като биволите в този ден били накичени с цветя и мъниста. На поляната се застилали шарените черги. След почитането на светеца - в случая Свети пророк Илия – се извивали кръшни хора, а върхът на панаира били борбите. Старите визичани още си спомнят за попрелките - прескачане на буен огън. Съществуват данни и за изпълнение на нестинарски игри в по-далечното минало от жители на Визица. В огъня са играли и визичани от по-ново време в деня на “Светите Константин и Елена”. Някъде до средата на ХХ век във Визица все още бил запазен обичая “побащимо” и “помайчимо “. Първият човек, който минел покрай изнесено за целта навън тежко болно дете, ставал негов втори родител. Оздравялото дете тачело до края на живота си своя побащим или помайчима (според това дали става дума за мъж или жена).

Интересни обекти за посещение:

• Параклис “Свети Илия” - интересен култов паметник, построен в основите на най-голямата тракийска могила в района. Изграждането му става през 1877 година на мястото на друга по-стара постройка, което личи от пръснатата наоколо средновековна строителна керамика, тухли от която са вградени и в стените на параклиса. Отчитайки наличието на извор, известен под името Аязмо, и съседството с руините в близка местност, можем да говорим за евентуално съществуване в миналото на манастирски комплекс.

• Тракийски могилен некропол - частично проучен. Открити са две символични погребения от елинистическата епоха в каменни могилки. В проучените други три насипани с пръст могили е открито едно погребение чрез изгаряне и две символични. Намерени са глинени паници, стомни, кана, чашки, амфора, стъклени съдове, бронзови монети и др. Погребенията датират от ІV век и свидетелстват, че странджанските траки най-дълго са запазили традицията на могилни погребения.

• Крепост Калето
Останки от крепостта се намират на 1 км северозападно от м. Полуница, отстояща на 6км северно от селото. Изградена е на господстваща над околността височина, а крепостната стена загражда площ от около 80 дка. Във вътрешността се виждат останки от градежи.

Последна актуализация на 11.09.2015