Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Граматиково

Намира се на 25 км североизточно от гр. Малко Търново и на 68 км от гр. Бургас през м. Босна; 300 мн.в. Разположено е на високо огледно било над долината на р. Велека.

Историята на село Граматиково води своето начало още от Античността. За това свидетелстват следи от стар римски път, могилни некрополи, останки от две антични селища, две съкровища от колониални бронзови монети на Бизия, два големи питоса, открити в м. Бучево, изложени днес в центъра на селото и др.Няма писмени данни за заселването на Граматиково в по-късен период.

Според една легенда в миналото тук не е имало селище, а хората са живеели в колибарски махали. През ХVІ век, след поробването на земите ни от османците, оттук минал турски конвой с български заточеници, които били оставени в този край при изричното условие да не го напускат. Именно те образували новото село. Наречено било Граматиково, защото мнозина от заселниците били “граматици” - грамотни, учени хора. След това към тях се приобщили и местните жители, живеещи дотогава по колибите.

Друга легенда разказва, че Граматиково е основано през ХVІ от преселници от старопланинското село Граматик, Керемитлик (дн. Люляково), когато турците завземат България.

Името на селото обаче остава непроменено от основаването му до днес. Разположението му във вътрешността на Странджа и близостта на река Велека имат основно значение за поминъка на неговите обитатели през вековете и в по-ново време - земеделие, скотовъдство и дърводобив.

Първият документ, който споменава странджанското Граматиково, е турски данъчен регистър от 1731-32 г. В началото на ХІХ век селището попода под ударите на кърджалийските набези. В резултат няколко пъти цели родове се изселват в Крим и Южна Украйна.

Населението участва активно в борбите за свобода през Руско-Турската война 1877-78 и Преображенското въстание 1903 г., като дава много жертви.

От къщите в по-стар стил в Граматиково са запазени само две. Останалите къщи са строени в нов български стил.

На 27, 28 и 29 май 1960 г. в Граматиково се провежда първият Национален събор “Странджа пее”, организиран от Министерството на културата. Съборът допринася за откриването и утвърждаване на талантливи изпълнители на странджанската народна песен и поставя началото на традиционните национални фолклорни събори в България. Възстановен е от община Малко Търново през 1995г. и се провежда през четири години.

Празникът на селото се отбелязва в събота и неделя от първата седмица на месец август и е свързан с почитането на Св. Илия. До преди 20 години се е празнувал в м. Свети Илия, на 3 км от селото.

Много уважаван и почитан за селото празник е “Св. Св. Константин и Елена”. Празнувал се на м. Язмицата на 1 км южно от селото. Празникът “Малка Богородица” се правел в м. Карието, а “Голяма Богородица” (28 август), в красивата местност Качул.

Надгробен паметник, с изобразени на него ръка с перо, е символ на селото. Днес мраморната плоча се съхранява в историческия музей в гр. Малко Търново.

Интересни обекти за посещение:

  • Параклис “Света Троица”
    Един от най-интересните параклиси в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. Котвините. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. Влизането в нея става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има опасно вертикално разклонение, по което може да се слезе само по подвижна стълба или чрез въже. На дъното му, не повече от 7-8 метра от повърхността на земята, има парчета от керамични съдове и малки локвички от кристално чиста вода. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, също има останки от битова керамика. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете. До параклиса “Света Троица” стоят стените на средновековна черквица, а по-настрани от нея са следите от колибарско селище.
  • Църква “Св.40 мъченици” - датира от края на ХVІІ в. През 1877 г. тя е опожарена от панически отстъпващите черкези. Веднага след Освобождението е построена новата “Свети 40 мъченици”.
  • Горска сбирка – представя биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района
  • Туристически заслони в местностите Язмицата и Димчов врис
  • м. Качул – намира се на 5 км югоизток от селото. Красиво място по поречието на р. Велека
  • Параклисите “Боже име”, “Св. Георги”, “Св. Илия”, “Св. Троица”
  • м. Св. Константин, на 1 км югоизточно от селото, с внушителни останки от антична металургична дейност
  • вековен дъб в м. “Папазова нива” - намира се северно от селото, по пътя за с. Визица. Размерите на дървото са внушителни: диаметър – 5.56 м и височина - 20 м.

В околностите на селото през месец май и началото на юни може да се види цъфнала странджанска зеленика.

Последна актуализация на 11.09.2015