Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Сливарово

Намира се на 17 км източно от гр. М. Търново и на 95 км от гр. Бургас.

Според някои автори старото му име Кладара има прабългарски произход. Съществуват няколко предания за него - че селището възникнало на затворено място, откъдето дошло и името му Кладара - “затворено място”, че когато копали основи за построяването на първата колиба, са открити останки от древна сграда и голям катинар – “кладар”. На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Има запазени къщи с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, които му придават характер на уникален резерват. Поради обезлюдяването на селото (намира се зад граничното съоръжение), къщите се саморазрушават.

За древните обитатели на селището свидетелстват могили и могилни некрополи в местностите Селище, Мекиш, Странджалиев баир, Блока, Ангел кехая, Станково и др. В местността Ватралова поляна могат да се видят каменни кръгове в скалата с диаметър 10-15 м. По всяка вероятност, това е тракийско светилище, където е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са били намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. В района на Сливарово се намират останките на крепост от тракийски и късноантични времена. Тук е намерено и съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис, с надпис “Печат на Котис”.

Основният поминък на населението бил земеделие и скотовъдство, като обикновено се отглеждали овце, кози, свине, биволи, говеда.

Селото е изключително активно в Преображенското въстание. За ръководителите и участниците то е важен въстанически пункт, с кодово име Оряхово.

Празникът на Сливарово е на 9 август, денят на Св. Панталеймон.

Посещенията са възможни след поверка на личните документи – селото се намира зад граничните съоръжения.

Интересни обекти за посещение:

• Църквата “Св. Пантелеймон”, построена през ХІХ век. Наскоро възстановена от местни родолюбци. Иконите са дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци.
• Местност Индипасха - древно тракийско оброчище под надвиснала скала, с бликащ в основата й лечебен извор (аязмо). Намира се в дълбок и усоен дол. Името се свързва с чествания и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Антепасха, още Пендипасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление.
• “Св. Марина” – уникално аязмо, намиращо се в едноименна пещера. В миналото всички околни села са идвали на поклонение и “смиване” с лечебна цел в нея. С тази пещера е свързана и много древната по произход традиция в нея да бъдат оставяни изображения - умалени и изработени от тенекия, по рядко от сребро, на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.
• “Св. Панталеймон” - столнина с аязмо в югоизточния край на селото в м. Новия врис
• “Св. Георги” - столнина на 1 км югоизточно от селото
• Защитена местност Рудиново – намира се на изток от селото. Стари букови гори с кавказка боровинка.
• Странджанска зеленика – виолетовите й цветове могат да се видят през месец май и началото на юни в околностите на селото.

Последна актуализация на 11.09.2015