Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Село Звездец

Намира се на 53 км от гр. Бургас и 25 км от гр. М. Търново, на 350 м. н.в.

Старото име на селото е Гьоктепе (от тур. ”звезден връх”) и произлиза от красивото му местоположение. Под това име се споменава през ХVІІ век като изключително развит скотовъден център и едно от най-големите странджански села. Още от древността е кръстовище на важни пътища между Факия и Василико (дн. Царево), Ахтопол и Инеада (дн. в Турция). До това си местоположение селото се е придвижило след две изселвания. Следи от старо селище има в най- източната част на билото Махмукьой.

В последното десетилетие на ХVІІІ и ХІХ век Звездец е опожаряван при кърджалийските нашествия.

Звездечани участват в Руско-турската освободителна война през 1828-29 г. Негови жители се включват в дружините, подпомагащи настъплението на руските войски на Дибич Забалкански към Проливите.

Тук се е намирало най-старото училище в Странджа, изградено през първата четвърт на ХІХ век.

По време на Преображенското въстание Звездец е център на революционен участък. Цялото село, заедно с църквата “Св. Атанас” и училището, били изгорени през 1903 г. Оцелялото население емигрира в свободна България, а по-късно частично се завръща. Част от жителите му са потомци на тракийски бежанци.

Мегалитните паметници и тракийските надгробни могили в землището на Звездец говорят за неговото средищно място и в древността. За съжаление по-голямата част от тях са унищожени.

На 14 км източно от селото се намира историческата местност Пéтрова нива – свято място за всички тракийци.

В Звездец има 12 къщи, обявени за архитектурни паметници.

Празникът на селото се чества през месец юли.

Интересни обекти за посещение:

• Църквата “Свети Атанас” - датира вероятно от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През 1903 г. е изгорена и през 1910 г. построена отново в сегашния й вид
• Манастирче “Св. Петка” с аязмо, което се намира на 1 км от селото
• “Господьовото манастирче”- подновен параклис в източната част на селото
• м. Ковач – намира се на 5 км югоизточно от селото по поречието на Велека
• Руини от крепост в м. Махмутьово кале. Крепостта има формата на правоъгълник със заоблени ъгли и площ около 5 дка. Крепостната стена е от ломен камък на хоросан. Във вътрешността е имало постройки. Една от тях е може би средновековна църква.
• Вековен летен дъб благун (800-годишен). Намира се североизточно от селото в м. Тончов пазлак.

Последна актуализация на 11.09.2015