Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.

Резервати

ВИТАНОВО

Разположен е до северните склонове на главното Странджанско било по границата с Република Турция в землището на гр. Малко Търново и Бръшлян /на 9 км. от Малко Търново и на 5 км. от Бръшлян/ и е с площ 1112,4 ха. Района на резервата обхваща първична екосистема от гори от източен бук и източен горун с характерен подлес от южноевксински храстови и тревни видове. Средната възраст на насажденията е предимно от 80 до 110 години. Надморската височина е от 400 до 600 м., което обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в другите странджански резервати /”Силкосия” и “Узумбоджак”/. На територията му са установени 462 вида висши растения /47 вида – дървета и храсти и 421 вида – тревисти растения/. С природозащитен статус са 23 вида, като с категория “рядък” са 20 вида, а с категория “застрашен” – 3. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания – добре проучена е Братановата пещера. Във Витаново обитават всички видове диви животни, характерни за Странджа.

СРЕДОКА

Разположен е в землищата на Малко Търново и Стоилово, съответно на 3 км. от М.Търново и 2 км. от Стоилово. Общата му площ е 607,8 ха. Притежава 110,2 ха открити пространства от поляни и пасища. Територията му е силно атрактивна с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. Множеството меандри на реката се редуват с вирове, скални прагове и водопади, а бреговете са покрити с разнообразни дървета и храсти. Висока стойност има голямото находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел. Тук могат да се видят първични дъбови и букови гори, в които не са водени сечи поради недостъпните терени. По бреговете на р. Айдере съществуват впечатляващи лъжникови дървета.

БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ „УЗУНБУДЖАК”/ЛОПУШНА/

Най-големият и представителен резерват за Странджа върху площ от 2581,5 ха в землището на с. Сливарово.

Топографията на резервата е планинска и обхваща разнообразни географски форми, почвени и скални типове. Надморската височина е от 25 м. при вливането на р. Лопушница в Резвая, до 282 м. в западната част. Узунбуджак е типичен горски резерват. Преобладават дъбовите гори, над 60 %, но впечатляваща е и буковата формация, с големи площи, заети от странджанска зеленика. Изключителна стойност имат смесените горуново-благунови гори върху заравнените била /Димана, Пелеева бърчина/, с възраст над 200 години, височина 30-35 м. и диаметър над 1 м. Малко са растителните видове от странджанската флора, които не са представени в резервата. Тук се срещат обширни формации от зеленика с лавровишня и джел /1409 ха/, дъбови насаждения с чашкова звъника, горянче и калуна. Покрай лъките в долните части на склоновете не са рядкост впечатляващи дървета с диаметър 2-2,5 м. от лъжник, габър и цер.

Скалистите стръмни склонове по левия бряг на граничната р. Резовска са декорирани с интересни скални образования, пропасти и пещери в андезитови, риолитови и варовикови скали.

Последна актуализация на 11.09.2015