Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Флора

Специфичният климат на Странджа е причина растителността в района да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ.

Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове, с висока природозащитна стойност. От около 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, над 70 се срещат само в Странджа. В растителността на общината, независимо от месторастенията, преобладават горите, които заемат около 80 % от територията й.

Община Малко Търново попада в т.нар. “район на вътрешна Странджа”. Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от горун и по-рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти. В по-високата част от територията на общината /700 м. н. в./ са разпространени чисто източно-букови и смесени, буково-дъбови гори. В тях разпръснато са локализирани находища на букова гора с лавровишня. Най-голямото от тях се намира в резерват Средока, а останалите в м.Пропада, м.Дълбок дол, м.Водицата и в резерват Витаново.

Средиземноморското влияние в района се чувства осезателно.

Горските масиви в общината са с площ 684 000 дка. Преобладават дъбовите гори /60%/, източнобуковите заемат 20% от горската площ, а церовите 7%. Иглолистните насаждения са изкуствено създадени /около 10% от общата горска площ/, като най-голямо е участието на черния бор.

Вечнозелени дървета, храсти и полухрасти – обикновен тис, странджанска зеленика, пирен, лавровишня, колхидски джел, челвена хвойна, синя хвойна, миши уши, горянче, чашкова звъника, калуна, филирея, тамянка, бръшлян, зимзелен, жасмин /смин/, скрипка, аспарагус, бял имел, звездиче.

Редки и защитени листопадни растения – странджанска боровинка, мушмула, кримски чай, пролетно ботурче/кукрек/, странджански дъб/лъжник/, кавказка иглика, източен лопух, конски босилек, битински синчец, снежно кокиче, мокреш /поточарка/.

Гъби – топлия и влажен климат в района благоприятстват за растежа на различни видове гъби в горите, храсталаците, ливадите и пасищата. Същевременно честите засушавания през лятото възпрепятстват масовото им появяване и правят района неустойчив за стопанското им ползване. Основните видове са: булка гъба/ченушка/, полска печурка, манатарка, пачи крак, сърнела/кокомар/, обикновена челядинка, майска гъба/челъдница/, бяла лютива млечница/парливка/, масловка, червена млечница/рижийка/, гълъбки, коралки.

Последна актуализация на 11.09.2015