Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Малко Търново и "Фондация за развитие на Малко Търново" - Малко Търново и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Релеф

Релефът на общината е хълмист и нископланински. Около 38% от територия е с надморска височина - 0-200 м, 60% - 200-600 м, и около 2% над 600 м. Най-широко са разпространени територии с н.в. между 200 и 300 м.

Най-висок връх на територията на общината в българската част на Странджа е вр. Градище – 710 м н.в., разположен на югозапад от Малко Търново. Открояват се и върховете Ехичкиите – 491 м н.в., Босна – 453 м н.в. и Папия – 502 м н.в.

Характерни за територията ни са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини, на места ждрелоподобни (р.Велека, р.Младежка). Речните тераси са развити относително слабо и на места фрагментарно. Карстовият тип релеф е характерен за онази част от общината, която е изградена основно от карбонатни скали. Той е проявен като повърхностен и дълбочинен карст с разнообразни форми: кари, въртопи, понори, каверни и различни по големина и сложност пещери. Известни спелеорайони са с.Младежко, с.Бръшлян, местността Узунбуджак, гр.М.Търново, с.Бяла вода и др.

Поради високата залесеност на територията и наличието на устойчиви магмени скали денудационно-ерозионните процеси като цяло са слабо развити. Същата се отличава със сравнително добра устойчивост на абразията.

 

Последна актуализация на 11.09.2015